DIE ZEIT

13 октомври 1995

Уте Блайх

ВИРТУОЗНА ИНСЦЕНИРОВКА

Сега „Еслингер” пуска един цикъл илюстрации от Ясен Гюзелев за тайнствения меч Екскалибур, отмъщението на мъдрата жена от езерото, за рицарското щастием за интригите, зловещото високомерие и разплатата. Дванадесет цветни табла, които възкресяват с виртуозност, която спира дъха, блясъка и магията на средновековната рицарска романтика.

Естетически сюжети за българския художник не са бртята Лимбург, нито илюстрациите към книгите от XIV век в стил „Манески ръкопис”, а болезнено красивият език на английските Прерафаелити.

Данте Габриел Росети, Уилиам Морис и Едуард Бърн-Джонс в средата на XIX век са изрисували библиотеката на Оксфордския университет със сцени от легендата за крал Артур. Дали Гюзелев познава тези картини, не знам. Но със сигурност е изучил много точно Прерафаелитите и техния романтичен свят на фантазия. Който поне веднъж е виждал меланхоличния, чувствителен образ на кралица Гиневра от масления портрет на Морис, ще разбере откъде Гюзелев е почерпил вдъхновение за женските образи в илюстрациите. Нежни, изключително стройни, идеализирани хубавици, които напомнят на приказни принцеси. Младият български художник борави превъзходно с тези образци от XIX век. И пак майсторски композиции на ездачите, рицарите и конете. С точността и характера на познавач инсценира лист след лист турнири, рицарски двубои с копия, облечени в брони и пълно рицарско снаряжение големи войскови части. Всеки детайл е изработен с почти натуралистична прецизност. Зеленото със седефен отблясък върху всички мотиви придава на тези табла приказна магия.

Докато голямото увлечение по детайлите на руския му колега-художник Спирин понякога стига до почти маниакална страст към декора, Гюзелев запазва хладна дистанция. Неговите инсценировки, при цялата им виртуозност, никога не притежават педантичната точност на фотографското изображение и не се губят никога в дребнав фетишизъм.

Който още помни неговите илюстрации към „Пчелната царица” ( „Лукс 93”), ще открие че при Артур, издателството очевидно е оставило на художника по-малко пространство за отчуждение. Майсторската игра с бели елементи, които очарователно пресичат всяка цветна композиция, тук не намират място.

Колко фина, фантастична, блестяща, преливаща в различни оттенъци, богата на контрасти, многостранна е дарбата н атози млад художник от София, колко сигурно владее изкуството на картинната постановка, показват илюстрациите му към „Пинокио” и „Алиса в страната на чудесата”; едно вълнуващо откритие сред уморителното еднообразие на посредствени модерни дребни таланти.

Mittelbayerische Zeitung

13 септември 1995

jn

...
Историята е блестящо илюстрирана от Ясен Гюзелев. В строги форми и студени цветове, той цитира графично ефектни назарянски и прерафаелистични картини. С намек за деветнайстото столетие, Гюзелев се насочва към съдържателността на символите на националното пробуждане, съществуващо и в легендата за Артур.